Орфеевото цвете / Силивряк/ и неговото безценно подмладяващо действие
Сега и в нашия слънцезащитен крем
В България се срещат много растителни видове, които са уникални по своята природа. Едно от тези чудодейни растения е Орфеевото цвете, още известно като Родопски Силивряк и Безсмъртниче. Цветето вирее само в Родопите и е известно със своите лечебни свойства, подмладяващ ефект и способност да издържа на продължителна суша. Изчислено е, че Силивряка издържа до 30 месеца без капка вода и буквално възкръсва при благоприятни условия, като топлина, светлина и достатъчно влага. Поради това българските учени изпращат на чуждестранните си колеги хербарии вместо семена, когато поискат да развъдят цветето.
Според легендите Силиврякът се използва за лечебни цели повече от 3000 години. Древните траки са знаели за него и са го добавяли като съставка на божествената напитка Амброзия, за която се е смятало, че дарява хората със здраве и дълголетие. Римляните също са знаели за неговите изумителни свойства и дори има монети, на които то е изобразено. Родопският Силивряк се среща много рядко - главно на труднодостъпни варовикови скали. Поради това цветето е включено в Червената книга на България, като защитен растителен вид.
Освен, че действа подмладяващо и тонизиращо, цветето пречиства кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците и стомаха. Все още не са изучени всички полезни свойства и химичния състав на Орфеевото цвете, но се знае, че листата му съдържат полифеноли, които имат силно антиоксидантно действие. Може да се прави чай от него, който обаче е много силен и трябва да се пие само един път на пет години. В много малки количества листата от Силивряк се използват като съставка в хранителни добавки и козметични продукти.
Родопският Силивряк, или още Орфеево цвете неслучайно е станал символ на силата на българския дух. Това растение притежава уникални качества – когато бъде откъснато и хербаризирано, ако се засади и намокри, то отново оживява.
Чрез способността си да изпада в състояние на анабиоза, Орфеевото цвете е преживяло дори ледниковия период.
Легендата за безсмъртното Орфеево цвете
Митичният тракийски музикант Орфей е свързан с много легенди за Родопа планина, където той често се разхождал и се наслаждавал на опияняващата й красота. Една от тях е за трагичната загуба на неговата любима Евридика. На сватбения им ден, красивата нимфа е ухапана от отровна змия, с което отива завинаги в Долната земя.
Изпадналият в скръб Орфей, в мъката си, успял да склони дори и непоколебимия Хадес – невидимия господар на мъртвите, да му позволи да слезе в неговите владения, за да освободи възлюбената си, което било привилегия на малцина.
Според родопските легенди, мрачното подземие на Хадес, където душите на мъртвите били обречени да се скитат като сенки, се намирало в пропастта на пещерата Дяволското гърло.
Божественият музикант преминал през триглавия звяр Цербер - стража на ада, като успял да укроти смразяващия му поглед и бесен нрав само с музиката от своята лира. Хадес обаче имал едно условие, за да пусне Евридика обратно в Горната земя – извеждайки я нагоре, Орфей да не я поглежда, дори за миг.
Малко преди да излязат от задушните и тягостни пространства на подземния свят обаче, Орфей спрял да чува стъпките на Евридика, не се стърпял и обърнал поглед назад към нея, с което тя завинаги изчезнала.
Съкрушен от неуспешния си опит, Орфей дълго скърбял за своята любима и изливал мъката си в музика. Един ден, той свирел близо до ритуално тържество в чест на Дионис. Поклонниците на бога на виното, веселието и религиозния екстаз се опитвали всячески да впечатлят тракийския певец, но неговото страдание било толкова дълбоко, че той не забелязвал нищо друго.
Безразличието му разгневило празнуващите и менадите (вакханки) на Дионис го разкъсали и хвърлили в река Марица, а от всяка капка кръв паднала на земята, поникнало красиво цвете, наречено Орфеево.
Друга легенда гласи, че това невероятно цвете се е родило от сълзите на Орфей, след като се върнал от подземието на Дяволското гърло без своята Евридика.
На входа си Дяволското гърло е обсипано с белите му, до бледо лилави цветчета, което ни подсказва, че във всяко предание има известна истина. Може да го срещнете по тракийските светилища и сакрални места със силна енергия, сякаш то наистина има много дълбока и свещена връзка със свръхестественото и божественото.
Официалното наименование на това растение е Haberlea rhodopensis. То е представител на семейство Силиврякови (Gesneriaceae) и е известно и като „Възкръсващо цвете„.
Открито е през 1834 година, по време на експедиция от Виенската ботаническа градина. Унгарският ботаник Имре Фривалдски го описва и кръщава на своя учител, ботаникът Карл Хаберле, и на Родопите – планината, в която вирее.
Родопският силивряк е предледников реликтен вид, За него ботаниците твърдят, че е по-старо от видовия генезис на всички растения, които се срещат по земята днес, като произлиза от преди 300 милиона години, още от времето на динозаврите.
Учените откриват, че преди ледниковия период е било разпространено из цяла Европа, но днес е балкански ендемид, като е успяло да се съхрани единствено на балканския полустров. По нашите земи може да го срещнете още и с имената Силивряк, Безсмъртниче, Шапиво биле, Китара, Стирак и Хаберлей.
Характеризира се с бели, до бледо лилави цветове, които на сянка са затворени, но щом ги докосне слънчева светлина, се разтварят. Расте по скални терени, върху варовик, или вулканична скала, по влажни и сенчести места.
Има тъмнозелени назъбени листа, които са вечнозелени, слабо развита коренова система и притежава способността да запазва голяма част от водата в себе си, като поддържа метаболитните си процеси в много бавен темп.
Анабиозата е изключително рядко срещана способност сред висшите растения.
Невероятната му способност да възвръща живота си и свежестта, само при контакт с вода, е изследвана от проф. д-р Румяна Ценкова, Шиничиро Кироки и екипа им, и е публикувана в списание „Nature“.
Според Такаши Ямагучи – японски астробиолог, произходът на Haberlea rhodopensis е извънземен, също като и микроорганизмите, способни на състояние на анабиоза.
Поради уникалните си характеристики, растението се изследва от НАСА и руски секретни лаборатории (по информация на вестник „Новинар“). В България, то е включено в Червената книга на защитените видове. Родопският силивряк е вид защитен от Закона за биологичното разнообразие. За такива видове е забранено брането, събирането, отрязването, изкореняването, или други начини на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение. Само чрез получаването на специален Разрешителен документ се ползва изключение от забраните за този защитен вид, като например за събирането на материал от Родопския Силивряк във връзка с работа по проект, който цели създаването на генетична банка - «in vitro» от това рядко растение.
Може да срещнете Орфеево цвете на много малко места из Родопите - по поречието на р. Арда, в Смолянско, в село Гела, в местността „Чудните мостове“, в Триградското ждрело, около Ягодинската пещера, край язовирите Кърджали и Студен кладенец, в местността Шейтанкюприя и около Ардино.
